Спартак Пловдив – отбор със славна история и богати традиции

27 май 2014

Футболният клуб на Спартак Пловдив води началото си от далечната 1947 година, когато на 15-ти октомври се сливат Народното физкултурно дружество (НФД) „Левски“ и НФД Ударник, а месец по-късно е утвърдено и името на тима Спартак, което си остава същото и до ден днешен. В първоначалното ръководство на „гладиаторите“ влизат председателят на клуба Благой Пенев, както и неговите помощници Атанас Куцалов, Найден Маслев и Спас Томев. Първи старши треньор на Спартак Пловдив става Иван Георгиев. На едно от събранията на ръководството са определени и цветовете на екипите на тима - синьо, червено и бяло. Клубната емблема, която се е запазила непроменена и до днес е нарисувана от художника Борис Стаменов. Най-голямото постижение в историята на клуба си остава шампионската титла през 1963 година. Тя е изключително паметна за отбора, след като спечелването на местното първенство от пловдивчани слага край на невероятната серия от девет поредни титли на един от най-добрите български грандове ЦСКА. Този невероятен успех тимът дължи и на подобрената тактическа схема, която наподобява тази на тима на „Селесао“ 4-2-4. Промените в тактиката на пловдивчани са наложени от тогавашния наставник на тима Димитър Байкушев за да може в титулярния състав да влезе и талантливия млад бранител Тобия Момин. „Гладиаторите“ заиграват с четирима в отбрана, като самия Момин играе по лявото крило, а в центъра на защитата минава Георги Ботев, който си партнира с Атанас Манолов. Новата тактика на тима за първи път е приложена срещу Добруджа в пролетния дял на шампионата и се оказва изключително ефективна, след като Спартак печели мача с убедителното 3:0. Шампионската титла отбора извоюва в 26-тия кръг, когато печели директния сблъсък със своя градски съперник Ботев Пловдив с 2:1. Тогава за Спартак се разписват легендарният футболист на отбора Тодор Диев и Михаил Душев, докато за Ботев точен е един от най-добрите футболисти в българската история Георги Аспарухов-Гунди. Титлата реално е спечелена след поредната категорична победа на „гладиаторите“ в 29-тия кръг, когато те печелят мача срещу Берое с 3:0. Отборът може да се похвали още и със спечелването на Националната купа по футбол през 1958 и второто място в шампионата четири години по-късно. В европейските турнири пловдивчани имат победи над Партизани Тирана в КЕШ и срещу Бенфика за Купата на панаирните градове. Двама от най-изявените футболисти на тима са защитника Атанас Манолов – Малкия Орел и Тодор Диев, чието име носи и сегашния стадион на „гладиаторите“. Манолов държи рекорда за най-много изиграни мачове в клуба със своите 303 участия с екипа на пловдивчани и 12 отбелязани попадения. Той е част от тима на Спартак от 1953 до 1967 година и има четири мача за националния тим. Нападателят Тодор Диев става голмайстор на шампионата цели три пъти през 1953, 1962 и 1963 година. Той е рекордьор на клуба по най-много отбелязани голове със своите 134 попадения. Диев е един от основните виновници за големите успехи на клуба и шампионската титла. Той дебютира в националния отбор през 1955 година, има общо 55 участия с представителния тим на България и 16 отбелязани гола. Носител е на наградата „Орден на труда“, а невероятните му качества и физика са забелязани от бразилските селекционери, когато бележи гол в мача срещу „Селесао“ през 1958, противно на всички експертни мнения и залози за Световната купа по футбол. Да се надяваме, че тима на „гладиаторите“ ще продължи да радва своите фенове с още много големи постижения и невероятни футболисти, които да има носят много слава и титли и занапред.