Да си привърженик на Спартак Пловдив в последните седмици се оказва доста просветяващо занимание. Трябва да призная, че знаех кой е Йоаким Груев - просветител, учител, преводач и общественик. Не знаех обаче, че покрай село Йоаким Груево минава река Въча. И двата факта ми се наложи да освежа благодарение на новосъздадения „Спартакъ 1912“.
Беше ми интересно дали този клуб действително ще участва в първенството на „Б“ областната група и, оказа се, в програмата на БФС такъв отбор наистина фигурира. Любопитното е друго - според програмата домакинството е на стадион „Въча“ в Йоаким Груево, а не на скоропочистения „Тодор Диев“, където при създаването на клуба беше обявено, че ще се играят домакинските мачове. Защо е така - вероятно предстои да разберем. Дотогава поне вече знаем още нещо за географията на Пловдивска област.
Но да се върнем за малко към самия Йоаким Груев. Той умира на 1 август 1912 година - малко повече от месец след 20 юни, датата, която според историческите източници е свързана със създаването на СК „Левски“ Пловдив, един от клубовете в родословието, довело по-късно до Спартак. Тук вече трябва да бъдем внимателни, защото според последните разяснения от новоизлюпената Facebook страница на „Спартакъ 1912“ Левски не бил точно предшественик, а по-скоро „вдъхновение“. Историята явно се оказва доста пластичен материал, особено когато нов клуб трябва да си избере стара година.
Но стига толкова за новия Спартак. Сигурен съм, че скоро ще се появи и уебсайт, който подробно ще ни обясни защо отборът играе в Йоаким Груево, а не на „Тодор Диев“. Най-вероятно и за това ще има виновен.
Междувременно президентът на Спартак 1947 Динко Миленчев и изпълнителният директор Денис Хасан се появиха в „Марица Подкаст“. Интервюто е дълго, водещият задава доста конкретни въпроси, но за съжаление след края му трудно може да се посочи нещо съществено ново, което да сме научили.
Темата за стадион „Тодор Диев“ отново беше там, но впечатлението остава същото - сякаш ръководството се надява тази битка просто да приключи по някакъв начин, за да не се налага повече да бъде питано за нея. Ако трябвало, щели да подадат искане за ползване, но не знаели, че трябва. Все нещо не достига - документ, процедура, срок, разбиране. А междувременно годините минават.
Подобен е и разказът за спортните резултати. Чуваме за трети и втори места, за няколко случая, в които отборът бил „на косъм“. Само че архивът дава малко по-трезва картина. За девет години управление има един сезон, в който Спартак действително се доближава сериозно до Втора лига - 2023/24, когато завършва трети, но само на две точки от първото място. През следващия сезон отборът е втори, но вече на 16 точки от лидера. Към това можем да добавим две седми места и едно изпадане от Трета лига.
Никой не твърди, че е лесно да се управлява футболен клуб и че промоция се печели по право. Но не всички помним историята на Спартак само от началото на 2026 година, откъдето на практика започва новият официален сайт на клуба. И когато една и съща цел се заявява година след година, е нормално в един момент да погледнем не само обещанията, а и резултатите.
Като стана дума за официалния сайт - сезонът вече върви, а страницата „Отбор“ продължава да е по-скоро историческа справка, отколкото актуален състав. Там са показани 14 футболисти, част от които вече не са в клуба. За сравнение, на нашия сайт в секцията Отбор се опитваме да съберем и поддържаме актуалната информация за настоящия състав, новите и напусналите футболисти.
Школата беше другата голяма тема в интервюто. Водещият няколко пъти се опита да разбере какво всъщност представлява академията на Спартак - колко деца има, колко отбора, къде играят, какви резултати постигат и как е структурирана. Отговорите обаче оставиха повече въпроси, отколкото яснота. Школата сякаш продължава да бъде тайна и за собствения сайт на клуба.
Затова си струва да припомним как изглеждаше тази информация, когато имаше хора, които смятаха, че тя е важна за приобщаването на децата и родителите към Спартак - архивът на формациите в ДЮШ. Там още могат да се видят отборите по възрасти, треньорите и старите формации. А в секцията архив има и сезони, в които освен такси школата събираше медали, купи и индивидуални отличия.
Водещият попита и за обявяваната скаутска мрежа и международните контакти на клуба. Тук бих бил малко по-внимателен с изводите. По-добре е просто да отбележим, че между гръмките формулировки в някои клубни публикации и конкретиката в интервюто остана осезаема разлика. Когато се говори за „скаутска мрежа“, „международно сътрудничество“ и дългосрочна стратегия, е нормално привържениците да очакват да чуят имена, партньори, държави, механизъм и резултати, а не само общи намерения.
Тъжно напомняне в разговора беше и предстоящата 80-годишнина на Спартак. Водещият очевидно предполагаше, че толкова значим юбилей вече се подготвя. Отговорите по-скоро показаха, че сме още в началото на това мислене. Но да бъдем справедливи - до 15 ноември 2027 година има време. И все още можем да се надяваме юбилеят да бъде отбелязан така, както историята на този клуб заслужава и като минимум промоция във Втора лига!
А дотогава Спартак Пловдив продължава да живее в една доста странна реалност. Един клуб преследва поредната промоция във Втора лига и се надява някога отново да се върне на „Тодор Диев“. Друг, създаден преди броени седмици, носи година от началото на миналия век и също претендира за връзка с историята на Спартак, но засега домакинството му се оказва в Йоаким Груево.
Между тях са привържениците. Ние просто искаме малко по-малко легенди, малко по-малко PR и малко повече конкретика.
Защото Йоаким Груев със сигурност заслужава да бъде помнен. Но когато говорим за Спартак Пловдив, бихме предпочели отново по-често да говорим за Тодор Диев.
