Има загуби, които се забравят с края на съдийския сигнал, и такива, които оставят дълбок белег в историята. Това, което се случи в последната сряда на април в Милево, не е просто поражение - това е резултат, който ще тежи на поколения „гладиатори“.
Безмилостната статистика
За да разберем мащаба на това падение, трябва да погледнем цифрите, които рядко лъжат. В цялата записана история на Спартак Пловдив, едва четири пъти отборът е губил с разлика от 6 или повече гола в първенството. Последният подобен случай ни връща към кошмарния сезон 2020/2021, който завърши с болезнено изпадане от Трета лига.
Още по-плашещ е фактът, че за да открием мач, в който сме допуснали 7 или повече попадения, трябва да се върнем 31 години назад. През далечната 1995-а губим с 1:8 от съименниците от Варна, но тогава, макар и в криза, Спартак се състезаваше срещу най-добрите в „А“ група. Днес, допускаме подобно крушение в третото ниво на българския футбол.
Падение, което боли
Да, погледът към класирането казва, че Спартак е в безопасност и точките няма да ни пратят към изпадане. Но футболът не е само математика. Спартак Пловдив е институция, име, което носи тежестта на шампионска история и десетилетия традиции. Подобно отношение и резултат са недопустими за клуб с нашите претенции и минало.
Поздравления за победителите
Колкото и да боли, трябва да бъдем обективни и да поздравим отбора на Марица (Милево). Те изнесоха открит урок по хъс, ефективност и футболна агресия. Домакините показаха, че в спорта няма „малки“ и „големи“, когато на терена излезеш с ясното желание да прегазиш съперника си. Те се възползваха от всяка наша грешка и заслужено триумфираха в този мач.
Ние, като привърженици, винаги ще бъдем зад отбора, но след подобна вечер тишината в съблекалнята трябва да бъде заменена от сериозни изводи. Защото синьо-бялата фланелка не е просто екип - тя е отговорност, която днес бе предадена.
