Купата на България винаги носи нещо специално. Този мач щеше да е първият ми за сезона – и още през седмицата усещането беше, че ще е различен. Говореше се за фен зона, за празник, за нещо повече от обикновен неделен следобед. Така че тръгнах по-рано – към 13:00 вече бях на спортен комплекс „Спартак“.
Фен зоната кипеше от живот. Бира, музика, познати лица. Изпълнителният директор Денис Хасан се суетеше около входа – оказа се, че малко преди мача имало авария с електричеството. Типично по спартаковски – нищо не минава спокойно, но всичко се оправя навреме.
Едно от нещата, които най-много обичам в тези мачове, е чувството, че си си у дома. Разхождаш се спокойно, поздравяваш хората от клуба, говориш си с човека, който чертае линиите на терена. Всичко е близо, истинско, наше.
Феновете започнаха да се стичат още рано, да разпъват знамена и транспаранти. В един момент дори се озовах в ролята на стюард – насочвах хората как да стигнат до трибуната отсреща. До първия съдийски сигнал сенчестата трибуна вече беше пълна – този път нямаше „къде искаш – там сядай“, а „ако намериш – сядай“. Агитката беше впечатляваща – димки, песни, енергия, каквато само нашите фенове могат да дадат.
Мачът започна вихрено. Пирин натисна сериозно и няколко пъти топката като по чудо не влезе във вратата ни. Герман Петров, Васил Василев и капитанът Влади Айтов изчистиха геройски от гол линията. Малко по малко Спартак изнесе играта напред – Ариф Ферадов можеше да открие резултата с глава, а след това удар на Димо Бакалов срещна откритата ръка на защитник на гостите пред голлинията. Всички очаквахме дузпа… но такава нямаше. Вместо това, в самия край на полувремето, Пирин поведе.
Втората част беше спартаковска. Отборът вдигна темпото, натискът стана постоянен, а гостите дебнеха на контраатака. Минутите се топяха, когато след изпълнение на корнер Димо Бакалов се извиси над всички и с глава изравни! Експлозия от радост – част от феновете буквално стигнаха до тъчлинията в еуфорията си.
Изглеждаше, че ще има дузпи… но съдбата имаше други планове. Само две минути по-късно – отново центриране, отново Бакалов, отново глава – и 2:1! Обрат! Пълна лудница по трибуните, песните не спираха.
Съдията даде пет минути продължение, но играта вървеше и след това. Пирин така и не застраши нашата врата, а когато последният сигнал дойде, половината стадион беше вече на терена. Футболистите дойдоха пред основната трибуна, ръкопляскаха, поздравяваха феновете – едно цяло, един отбор.
Страхотна победа – първа срещу Пирин в турнира за Купата след три загуби в миналото (през 60-те и 90-те). Следва Славия – тежък съперник, но след такова изживяване можем само да мечтаем.
Тази неделя Спартак не просто спечели мач – Спартак върна усещането, че когато вярваш и се бориш докрай, чудесата са възможни.
Емоциите на трибуните: https://youtu.be/AlqbQa3uYbo
